Същият проблем го има и при лещата, например. Аз отглеждам 570 дка леща, но няма реализация. Продавам я на цена под нейната себестойност. Причината за това е, че има огромен внос на леща от Азия, най-вече от Иран. Лещата е култура, която може да бъде смятана за регенеративна, тъй като тя е азотофиксираща култура, обогатява почвата, може да бъде използвана и за зелено торене, ако не се жъне. Но веднъж я продавам под себестойност, и втори път по ДЗЕС8, който казва, че най-малко 7% от обработваемите площи на едно земеделско стопанство трябва да бъде предназначена за непроизводствени цели, ако се сеят азотофиксиращи култури. Тоест, ако имам 4% азотофиксираща култура, аз трябва да оставя още 3% непроизводствени площи. Докато преди беше, ако сея азотофиксираща култура на 3% от моите площи, няма необходимост да оставям непроизводствени площи. Така се получава, че аз трябва да оставя общо 7% от стопанството си за непроизводствени площи. А в същото време в моето стопанство, което е около 14 000 дка, има 150 дка необработваема земя. И допълнително трябва да оставя още 7 %. От една страна идеята на новата ОСП е да станем малко по-зелени, а от друга ние земеделците не сме мотивирани да сеем такъв тип култури. Това трябва да се обмисли по-добре.

Протеиновите култури са изключително подходящи и за регенерацията на почвата, а са и много полезна храна за хората.  Ние земеделците трябва да бъдем мотивирани да сеем такива култури.

Понеже ние отглеждаме и овце от породата Ил дьо Франс, засегнах и въпроса с пазара на месото. И тук при реализирането на нашата продукция сме изправени пред ниски нива на цените. Причината е отново големият внос от страни както от ЕС, така и извън него. Това прави трудно да се покриват разходите по отглеждането на животните. А тъй като аз съм и зърнопроизводител, и животновъд, смело мога да кажа, че животновъдството е много по-труден отрасъл. Ако в зърнопроизводството имаме 2-3 дни за реакция на даден проблем, то в животновъдството нещата опират до часове. Тук също трябва да се обърне внимание.

Пашуването е един интересен елемент, който може да спести разходи за изхранването на животните. За съжаление, това в България е труднопостижимо. За мен причината е сушата и липсата на дъждове, което прави пасищата неплодородни или недостатъчно плодородни. Пашуването по-скоро се използва за разходка за животните. Но то е интересен момент в бъдещото въглеродно земеделие, за което всички говорят. При него се стимулира земеделския производител да секвестира въглерод в почвата, а индустриалните компании го възнаграждават, закупувайки тези въглеродни сертификати, за да компенсират емисиите, които те произвеждат. Движението на животните по пасищата е част от процеса по запазването на въглерода в почвата. Все още обаче не е напълно ясна рамката на сертифициране на въглеродните кредити.

Почвообработките без обръщане на пласта също са важна част от въглеродното земеделие. Но тук пак става въпрос за инвестиции в нов тип прикачен инвентар, с които можеш да разбиваш буците и да продълбочаваш почвата без да я обръщаш. И тук е важна ролята на тези въглеродни сертификати. Със сигурност ще трябва да търсим по-висока финансова стабилност за нашите предприятия и въглеродното земеделие е един такъв вариант, надявам се. Не знам все още как ще вървят цените на въглеродните кредити, но все пак е вариант за повишаване на финансовата стабилност на земеделските предприятия.

В зърнопроизводството, културите като слънчоглед, царевица, пшеница, до скоро носеха някакъв приход, но това вече не е така. Положението при слънчогледа е ясно. При царевицата тази година имаше огромен проблем с царевичния хоботник срещу когото препаратите за борба са забранени. Себестойността на производството на царевица и пшеница се повиши много, защото или препаратите за употреба са забранени или разрешените не са ефективни. При пшеницата, заради топлите зими, всяка година виждаме все повече нападения на болести – ръжда, септория и т.н. Имаме по-висока себестойност на продукцията, тъй като тя трябва да бъде третирана с фунгициди. Съответно имаме и намаляване на добивите, тъй като срещу някои болести и неприятели вече изобщо няма разрешени препарати. А в същото време, дори и сигурните приходи, които имахме доскоро, вече не изглеждат толкова сигурни.  И в същото това време, трябва да екологизираме нашите практики, а както видяхме, това има нужда от значителни инвестиции.

Завърших моята презентация с това, че в България има много млади хора, като мен, които искат да работят на село, харесват и обичат земеделието. Има много земеделци, които искат да правят по-екологосъобразно земеделие. Имаме традиции в земеделието. Нашата работа се основава на разработките на научните институции, които имат богат опит в проучванията в България. Но понякога имаме чувството, че сме изоставени в периферията на Европа.

В България получаваме най-ниски субсидии. Което също ни прави недостатъчно конкурентноспособни на общия пазар. Конкурентноспособността е една от основните цели, които си поставя Общата селскостопанска политика. И със сигурност ОСП направи сектор земеделие малко по-атрактивен, отколкото е бил преди 30 години в България, но ние понякога имаме чувството, че сме изоставени в периферията на Европа. Така, че моля да ни извадят от там. И да не позволяват възможностите за въвеждане на иновации в нашите стопанства да се превърнат в стагнация.

Направи ми добро впечатление, че всички присъстващи ме изслушаха внимателно. Записваха си. И след това се разви дискусия по темата. Стана ясно, че е безспорен факт, че новата ОСП в някаква степен тежи на земеделските производители. Не само в България. Участниците от останалите държави също имаха критики към някои моменти на Общата земеделска политика. Особенно пазарът е голям проблем навсякъде. Беше споделено, че във Франция последният производител на лешници приключва своята дейност. Лешници във Франция повече няма да се произвеждат. А в същото време в Северна Франция е фабриката на Нутела – най-големият купувач на лешници.

Пазарът позволява внос на стоки от страни извън ЕС, при производството, на които няма никакъв контрол при употребата на пестициди и нивата на нитрати, а в същото време ние при производството на нашата стока имаме изключително стриктен и ограничаващ контрол, който оскъпява производството. Получава се един парадокс и на този въпрос определено трябва да се обърне внимание в ОСП. Защото в ЕС вече се говори за ОСП след 2027 г.

Вярвам, че думите ми бяха чути. В дискусията, която последва стана ясно, че проблемите са общи. Да, учените преди мен говориха, че интензивното земеделие води до проблеми. Моето лично мнение също е такова. Виждам, че и много от колегите смятат така и всеки се опитва по някакъв начин да подобри нещата – и биоразнообразието в стопанството си, и агротехническите си мероприятия и т.н. Но това изисква инвестиции, време, намалява добивите. От друга страна и пазарът ако не ни помага е много трудно.

Пазарът беше в центъра на всички изказвания. Субсидиите са една малка част от нашите доходи. Но за да има финансова стабилност в земеделските предприятия, особено в такива трудни години, каквато беше тази, която мина, с такава голяма амплитуда в цените, и която никой не очакваше, трябва да има пазар. Ние в момента сме на продажни нива, които са много под себестойност. Върнахме се на цени от преди 3-4 години, а консумативите, които вложихме в производството, бяха на пикови цени.

Земеделският сектор е в началото на продоволствената верига и е най-важен в продоволствената сигурност на населението. Една от основните цели на ОСП е да направи този сектор атрактивен. Да, тя успя. Но нещата вече доста се усложниха и дори в Брюксел виждат, че нещата трябва да се променят. И търсят посоката.

Аз смятам, че първо трябва да бъде регулиран пазара. Ако няма пазар, няма как да стане. В момента вносът от Украйна показа проблема прекалено очевидно. Но този проблем съществува отдавна.  И това не може да се остави само на търговците, защото на всеки търговец работата му е да си увеличава икономическата печалба. Регулативната рамка е работа на политиката.